Запис на заповед
Безусловно задължение за плащане на парична сума
Запис на заповед — информация и образец
Записът на заповед е ценна книга, която материализира безусловно и абстрактно писмено обещание на издателя да плати определена парична сума на поемателя на определен падеж и място. Уредбата му се съдържа в Търговския закон (чл. 535–538 ТЗ), който изброява задължителните реквизити. За разлика от обикновена разписка, документът не посочва основание за дълга и затова е изключително силно обезпечение: при неплащане поемателят може да поиска заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на самия запис на заповед. Документът се съставя в писмена форма и не подлежи на нотариална заверка, за да е валиден.
Кога се използва
Записът на заповед се използва най-често като обезпечение по договор за заем, по търговски сделки или при разсрочено плащане, когато кредиторът иска бърз и сигурен механизъм за събиране на вземането. Издава се от длъжника (издателя) в полза на кредитора (поемателя). Често придружава договор за заем — заемът обяснява основанието, а записът осигурява лесно принудително изпълнение. Подходящ е и при еднократни сделки между физически лица или фирми, при които страните искат документ, който се изпълнява без дълъг исков процес и доказване на основанието на дълга.
Какво съдържа
По чл. 535 ТЗ записът на заповед задължително съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума; падеж (дата на плащане); място на плащане; името на лицето, на което да се плати (поемателя); дата и място на издаване; подпис на издателя. Липсата на някой от задължителните реквизити по правило прави документа недействителен като запис на заповед. В нашия образец се попълват и данните на издателя и поемателя (имена/фирма, ЕГН или ЕИК, адрес), сумата, падежът и мястото на плащане, за да се избегнат пропуски.
Правни бележки
Записът на заповед е абстрактна сделка — задължението важи независимо от основанието, поради което подписвайте предпазливо. Не изисква нотариална заверка, но трябва да е саморъчно подписан от издателя. Ако падежът не е посочен, документът се смята платим на предявяване. Поемателят може да го прехвърли на трето лице чрез джиро. При неплащане на падежа кредиторът има право на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Давността за вземания по запис на заповед срещу издателя е 3 години от падежа (чл. 531 ТЗ).
Често задавани въпроси
- Трябва ли записът на заповед да се заверява при нотариус?
- Не. Записът на заповед е валиден като частен документ, стига да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ и да е подписан саморъчно от издателя. Нотариална заверка не се изисква за действителността му.
- Каква е разликата между запис на заповед и договор за заем?
- Договорът за заем доказва основанието и условията на дълга, докато записът на заповед е абстрактно, безусловно обещание за плащане. Записът се изпълнява по-лесно — дава право на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, без да се доказва основанието.
- Какво става, ако издателят не плати на падежа?
- Поемателят може да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на самия запис на заповед, след което да започне принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител.
- Има ли давност записът на заповед?
- Да. Исковете срещу издателя по запис на заповед се погасяват с тригодишна давност, която тече от падежа (чл. 531 ТЗ). След изтичането ѝ принудителното събиране може да бъде оспорено.
- Какво се случва, ако липсва някой от задължителните реквизити?
- По правило документът, в който липсва задължителен реквизит по чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на заповед. Затова е важно да се попълнят наименованието, сумата, падежът, мястото на плащане, поемателят, датата и мястото на издаване и подписът.