Актуално към 5 ноември 2026 г. На 4 ноември 2026 г. Народното събрание прие на първо четене законопроект за Закон за българския език — вх. № 52-654-01-50, внесен още на 28 май 2026 г. от Костадин Костадинов и група народни представители от „Възраждане“. Гласуването беше необичайно: 153 гласа „за“, нито един „против“, ДПС не участва.

⚠️ Най-важното в едно изречение

Това не е закон и не задължава никого днес. А най-разпространеното твърдение — че надписите ще станат шльокавица — не следва от текста, и то по три независими причини.

Откъде тръгна всичко

Виралният пример не беше софийското летище, а варненското. Заместник-кметът на Варна Снежана Апостолова се пошегува: „Очаквайте скоро надписът на Летище Варна да гласи: Letishte Varna. Priaten polet.“

Шегата тръгна, мутира и стигна до вас вече като „Airport Sofia ще стане Letishte Sofia“. Низът „Letishte Sofia“ не се среща в нито една от първоначалните публикации — появил се е по пътя. (Между другото, софийското летище от февруари 2025 г. официално се казва Летище „Васил Левски“ – София, така че и самото „Airport Sofia“ вече е неточно.)

Защо „Letishte“ е невъзможно — по действащия закон

Най-силният аргумент не е в новия законопроект, а в Закона за транслитерацията, който е в сила от 2009 г. Неговият чл. 7 прави едно разграничение, което мемът пропуска напълно — и щом го научите, всички примери се подреждат сами:

Правилото в едно изречение

Собственото име се транслитерира. Родовият термин до него се превежда.

Ето как работи на практика — това са примерите от самия закон:

Терминът Е ЧАСТ от името → транслитерира се

Стара планина → Stara planina
София-юг → Sofia-yug
Перник-север → Pernik-sever

Терминът НЕ Е част от името → превежда се

Нос Емине → Cape Emine
Летище Варна → Varna Airport

„Летище“ е родов термин, не е част от собственото име. Следователно се превежда. „Varna Airport“ е правилното изписване — и е било правилното от 2009 г. насам.

Тоест „Letishte Varna“ не само че не се изисква от новия законопроект — то би нарушило закон, който действа вече седемнайсет години.

Забележете и обратното: Sofia-yug наистина е правилното, а Sofia-south е грешното. Посоките „север, юг, изток, запад“ са част от името на обекта и затова се транслитерират. Точно този пример даде и вносителят — и той е верен. Проблемът е, че после беше обобщен до „всичко става шльокавица“, което не следва от нищо.

Кое е мит и кое не — по примери

Най-бързият начин да се ориентирате в шума:

❌ Няма да се случи

„Letishte Varna. Priaten polet.“ — шега на зам.-кмет, станала вирусна
„Izhod“ вместо „Exit“ — законът за транслитерацията не се отнася до обикновени думи, а само до имена
„Ministerstvo na vanshnite raboti“ — вносителят го отрече дословно: „Нищо подобно няма в законопроекта.“
„Lidl“ → „Лидл“ на табелата — търговската дейност е изрично изключена в чл. 4, ал. 3
„Coffee Shop“ → „Кафене“ — пак търговска дейност, пак изключено

✅ Вече важи — но от години, не отсега

Фирменото наименование в Търговския регистър е на кирилица — от 1993 г.
Информацията за стоки и услуги към потребителя е на български — от 2006 г.
Пътните табели следват Закона за транслитерацията — от 2009 г.
В София фирмената табела се изписва на български — от 2018 г.

А какво значи това за вашата табела

Ако обектът ви се казва „Beauty Studio Elena“, по този законопроект нищо не се променя — козметичното студио е търговска дейност и попада в изключението. Същото важи за „AUTO SERVICE Ivanov“, за „Coffee & Co.“ и за хотел с изцяло английска табела, защото хотелиерството е туристическа дейност.

Което обаче вече важи, независимо от изхода на гласуването: ако сте в София, общинската наредба иска на табелата да има и български текст. А фирмата ви в Търговския регистър се казва „Бюти Студио Елена“ ЕООД на кирилица, дори ако на витрината пише друго — това е така от 1993 г.

Изречението, което никой не дочита

Чл. 4, ал. 3 от законопроекта се състои от две изречения. Виралните публикации цитират първото. Ето целия текст:

„Допуска се транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията. Употребата на чужд език е допустима при условията на специален закон или когато се отнася до търговска или туристическа дейност.“

Две неща си струва да се забележат.

„Допуска се“ значи разрешава се, не задължава се. И то транслитерация под кирилицата — добавка, а не замяна на английския надпис.

Второто изречение изрично разрешава чужд език — истински английски, не транслитерация — за търговска или туристическа дейност. Летището е едновременно и двете. Магазинът е търговска дейност. Хотелът и ресторантът са туристическа.

Към това се добавят още две разрешителни норми: чл. 17, ал. 2 допуска чужд език като втори, а чл. 18 гласи: „При публични прояви се допуска използване и на чужд език с рекламна, образователна, научна, културна и развлекателна цел.“ Рекламната цел е изрично изброена.

А „Lidl“ ще стане ли „Лидл“?

Не по този законопроект — търговската дейност е изключена. Но ето подробност, която изненадва мнозина: фирменото наименование в Търговския регистър се изписва на кирилица още от 1993 г. по чл. 7, ал. 3 от Търговския закон. Може да се впише и в изписване на латиница, но кирилицата е задължителна. Законопроектът не променя това правило. Как се избира и вписва наименование — в ръководството ни за първоначална регистрация на търговско дружество.

В законопроекта няма нито една глоба

Това е може би най-голямото разминаване с публикациите. Глава седма „Административнонаказателни разпоредби“ се състои от два члена, които не съдържат нито една сума:

  • Чл. 26, ал. 1 — нарушенията се санкционират по общия ред на ЗАНН.
  • Чл. 26, ал. 2 — органите налагат санкции „в съответствие с компетентността си по специалните закони“.
  • Чл. 27 — Министерският съвет приема подзаконов акт за прилагането, включително за административнонаказателните разпоредби.

А новият Консултативен съвет за българския език е изрично обезоръжен. Чл. 23, ал. 2: „Съветът не упражнява контролни функции, не издава задължителни предписания и не съставя наказателни постановления.“

Предварителната оценка на въздействието е в същия дух: „Не се създават нови административни органи със самостоятелна структура“ и „Законопроектът не отменя или изменя съществуващи нормативни актове.“

Откъде тогава са сумите „400–800 лв.“

От действащия Закон за транслитерацията, не от този законопроект. Самият вносител даде пример с пътна табела — че трябва да пише Sofia - yug, а не Sofia - south — и спомена санкция от 400 до 800 лв. Примерът за транслитерацията на „юг“ е коректен по закона от 2009 г.

За самия размер обаче бъдете предпазливи: в консолидирания текст диапазонът 400–800 лв. се появява в разпоредба, насочена към съставители и издатели на речници, енциклопедии и учебници. Дали се отнася и за пътни табели, трябва да се сверява в самия закон, а не по медийни преразкази.

Защо почти никой не е чел оригинала

Има съвсем прозаично обяснение за мащаба на объркването. Законопроектът е публикуван на сайта на Народното събрание като сканирано изображение — PDF без текстов слой. Не се търси, не се маркира, не се копира цитат. Тринайсет страници снимки на хартия.

Ето го, преценете сами: законопроект № 52-654-01-50 (PDF, 13 стр.). Всички цитати в тази статия са сверени с него.

Затова се цитира преразказът на преразказа. Самият вносител определи разпространяваните твърдения като „откровени лъжи и дезинформация“, а за версията, че имената на министерствата ще се изписват на латиница, каза направо: „Нищо подобно няма в законопроекта.“

Какво вече важи за вашата фирма — независимо от този законопроект

Иронията е, че повечето задължения, които хората приписват на „новия закон“, съществуват от години:

  • От 1993 г. — фирменото наименование се изписва на кирилица (чл. 7, ал. 3 ТЗ).
  • От 2006 г. — Законът за защита на потребителите изисква информацията за стоките и услугите да е на български. Същият закон стои и зад новата методика на КЗП за обосноваността на поскъпванията.
  • От 2009 г. — Законът за транслитерацията урежда как българските имена се предават с латиница.
  • В София, от 2018 г. — общинската наредба изисква фирмената табела да е на български.

Ако табелата ви е изцяло на английски без нито дума на български, възможно е вече да сте в нарушение — но на правила отпреди години, не на нещо прието миналата седмица.

Истинският проблем, за който никой не се смее

И той съществува. Чл. 4 е написан на две нива, които не се връзват докрай.

Ал. 1 е адресирана ясно — към държавните органи, местното самоуправление и публичноправните организации. Но ал. 2 не повтаря това ограничение:

„Устните и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, се изписват на български книжовен език.“

Формално „в публичното пространство“ може да обхване и частна табела, а „включително“ показва, че изброяването не е изчерпателно. Единственото, което пази частния бизнес, е изключението в ал. 3 — но „търговска или туристическа дейност“ никъде не е дефинирано. Законопроектът няма Допълнителни разпоредби и не съдържа нито една легална дефиниция. Не е дефинирано и „публично пространство“.

Това не е критика отвън. Тя дойде от депутати, които гласуваха „за“: председателят на образователната комисия Димитър Здравков („Прогресивна България“) посочи, че липсва уредба на конкретни задължения, и предложи да се преосмисли дори заглавието; Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) настоя да се разпишат задълженията на институциите.

Какво следва

  • Срокът за предложения между двете четения беше удължен на максималните три седмици — тоест изтича около 25 ноември 2026 г.
  • Второ четене — там текстът може да се промени съществено, особено двусмислицата в чл. 4.
  • § 4 от ПЗР — законът влиза в сила три месеца след обнародване в „Държавен вестник“.
  • § 1 от ПЗР — Министерският съвет има шест месеца от влизането в сила, за да приеме подзаконовия акт, който изобщо ще определи санкциите.

Какво да направите днес

Нищо по повод този законопроект. Не поръчвайте нова табела. Дори при безпроблемно второ четене реални задължения не възникват преди 2027 г., а конкретните санкции — още по-късно.

Ако все пак искате да сте изрядни, проверете другото: дали фирменото ви наименование е вписано на кирилица, дали информацията за клиентите ви е на български и дали табелата ви отговаря на общинската наредба. Това са действащи изисквания и не зависят от изхода на гласуването.

Често задавани въпроси

Вярно ли е, че „Airport Sofia“ ще стане „Letishte Sofia“?

Не. Законопроектът не задължава транслитерация — чл. 4, ал. 3 казва „допуска се“, тоест разрешава. Освен това второто изречение на същата алинея изрично допуска чужд език при търговска или туристическа дейност, каквато е летището. И не на последно място, по действащия от 2009 г. Закон за транслитерацията родовият термин „летище“ се превежда, а не се транслитерира, тоест „Sofia Airport“ е правилното изписване.

Законът приет ли е?

Не. Приет е само на първо четене на 4 ноември 2026 г., което одобрява принципите, но не и конкретните текстове. Предстои второ четене, след това обнародване в „Държавен вестник“, а по § 4 законът влиза в сила три месеца след обнародването.

Ще трябва ли да сменя табелата на обекта си?

Не заради този законопроект — чл. 4, ал. 3 изрично допуска чужд език при търговска и туристическа дейност. Но проверете действащите изисквания: в София общинската наредба изисква фирмената табела да е на български още от 2018 г.

Какви са глобите по новия закон?

Законопроектът не съдържа нито една сума. Чл. 26 препраща към общия ред на ЗАНН, а чл. 27 възлага на Министерския съвет да приеме подзаконов акт, включително за административнонаказателните разпоредби. Сумите 400–800 лв., които се цитират публично, са от действащия Закон за транслитерацията, не от този законопроект.

Трябва ли фирмата ми да се казва на кирилица?

Да, но това не е новост. Чл. 7, ал. 3 от Търговския закон изисква фирменото наименование да се изписва на български език още от 1993 г.; допуска се да се впише допълнително и в изписване на латиница. Законопроектът не променя тази разпоредба.

Защо толкова много публикации твърдят обратното?

Освен обичайното ускоряване на новина, има и съвсем практична причина: законопроектът е качен на сайта на Народното събрание като сканирано изображение без текстов слой. Не може да се търси и цитира, затова се преразказва. Самият вносител определи разпространяваните твърдения като „откровени лъжи и дезинформация“.

Статията е информационна и отразява внесения законопроект № 52-654-01-50 и публично достъпни източници към 5 ноември 2026 г. Текстът може да се промени съществено между първо и второ четене. Не представлява правен съвет.